Красота в думи за най-малките

Здравейте! В следващите редове ще споделя с вас някои мои авторски стихчета за децата и техните родители, които се надявам да ви харесат. При написването им съм вложила много любов и смисъл във всяка една дума… Ако съм успяла да докосна поне един от вас чрез чрез тези кратки, но създадени с голямо желание творби, то аз съм щастлив човек! 

💗💗💗

Горичка

В красотата на гората

крие се от свян реката,

със водицата си бърза

зиме, лете не замръзва.

Животинки и цветенца,

от дърветата листенца,

покрай нея хвъркат, скачат,

със реката се закачат.

О, горице ти зелена,

все си в хубост пременена,

дом на приказни герои,

настанили се в нозете твои.

Денем търсят си храница,

нощем под безброй звездици,

си поспиват сити и щастливи,

от нощта при теб се скрили.

                        

Във гората винаги зелена

блян и радост мигновена,

всекиго в сърцето ще усети,

свежест взима с пълни шепи.

Хубостта й вечно млада

спомени на хората раздава,

и наслада силна, трепет жив, 

ще усетим в този горски свят дорде е див. 

Детенце

Малко хубаво детенце,

нежно пролетно цветенце,

мамина усмивка чиста,

светлина и доброта лъчиста.

Щастие и топлина даряваш,

дните дълги озаряваш,

детски свят, игри безкрайни,

утрини сияйни и звезди потайни.

Ти детенце, свят на радост,

що си ти, такава сладост,

две ръчички плахи птички,

две очички като на сърнички.                      

А, кажи ми ти детенце,

имаш ли си у дома цветенце,

с медено гласченце да му пееш,

със любов и смях да го посееш.

                      

Да го поливате със мама,

да расте и то голямо.

като теб красиво и игриво,

да разцъфне то щастливо.

Есен

Детска мъничка ръчичка

скри се в дланите на мама,

като плаха горска птичка

сгуши се и там остана.

Есен шарена навън се кипри,

дъжд потропва по стъклата,

пъстроцветна пелена се вихри,

красота и радост за децата.

Със листата есенни играят,

на ветреца хладен се усмихват,

сутрин като слънцето сияят,

вечер кротичко притихват.

Лятото отиде си и есен иде,

птици пеят песен пъстра,

шарено килимче пак се сипе,

всичко с мекотата си обгръща.

Детски мънички ръчички

към листата жълти се протягат,

и с любов изпълнени очички

пак букет за мама правят!

Бяла приказка

Снежна утрин под небето,

белота града прегърна,

радост зимна за детето,

чакан Снежко пак се върна!

 

С поглед бял денят наднича,

падащи снежинки се усмихват,

за игри дечицата се стичат,

смях и глъч до мрак не стихват.

 

Време е за приключения с шейната,

за игри с приятели в снега,

чака Снежко пред вратата, 

кани ни на зимна веселба! 

Улиците приказка разказват,

бяла, със блещукащи звездички,

две ръчички малки се показват, 

че снежинките да хванат всички. 

Зимна тишина покри небето,

и коминчетата кротко пушат,

време е любимо за детето,

във усмивка бяла да се сгуши.